В рамките на Националната Научна Програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирана от МОН, бе създадена системата за прогноза на химическото време (замърсяване на въздуха). С нея се визуализира 72 часовата прогноза за приземното замърсяване в реално време, започвайки от 00:00 часа на текущия ден и продължаваща още два дни напред за територията на България с разделителна способност от 3 km и на 3 избрани града – София, Пловдив и Варна с разделителна способност от по 1 km.

За всяка от изброените области могат да се изберат някой от 5^те основни замърсителя - Азотен диоксид (NO₂), Озон (O₃), Серен диоксид (SO₂), Фини прахови частици с размер под 10 µm (PM₁₀), Фини прахови частици с размер под 2.5 µm (PM_2.5), от които се изчислява и визуализира Индекса за качество на въздуха (AQI). Системата прави прогноза и на Универсалния топлинен индекс (UTCI) показващ топлинния комфорт/дискомфорт на човешкото тяло.

Азотен диоксид (NO₂)

Източници

Азотният диоксид е продукт на горивния процес, който включва изгарянето на горива. Основните източници на азотен диоксид включват моторни превозни средства (МПС), топлоелектрически централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия и тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферата, азотният диоксид химически реагира и допринася за образуването на вторичен замърсител - Озон. Този процес е част от сложната химия в атмосферата, който може да има сериозни последици за околната среда и човешкото здраве.

Влияние върху човешкото здраве

Азотният диоксид прониква в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от него се абсорбира в организма, а значителна част може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължителното излагане на концентрации над пределно допустимите норми може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Хронично болните с респираторни инфекции се засягат неблагоприятно, като особено чувствителни към повишаване на нивото на азотния диоксид са пациентите с белодробна астма.
Установено е, че дори краткосрочната експозиция на високи нива на азотен диоксид може да има сериозни последици за здравето, особено за хората с астма. Например, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час), е 560 µg/m³, която се използва за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха. Това подчертава важността на регулаторните стандарти и мерките за контрол на замърсяването на въздуха, за да се защити общественото здраве.

Законодателство

Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за азотен диоксид, озон, серен диоксид, фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. За различните видове замърсители са регламентирани следните норми:

Средно Годишна Норма - 40 µg/m³
Средно Часова Норма - 200 µg/m³ (да не бъде превишавана повече от 18 пъти годишно)
Алармен праг* - 400 µg/m³ (измерени през три последователни часа от съответните АИС и ДОАС)
*При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя, който са:

• да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
• учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;
• да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
• да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
• да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;
• да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
• болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
• конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.

https://eea.government.bg/bg/output/daily/2004-air/november/30-11.html