Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География-
Българска Академия на Науките
Национален Институт по Метеорология и Хидрология

БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ

ПЛОВДИВ

ВАРНА

Азотен диоксид (NO2) Озон
(O3)
Серен диоксид
(SO2)
Фини прахови частици(PM10) Фини прахови частици(PM2.5) Индекс за качество на въздуха
(AQI)
Доминантен замърсител (DPI) Универсален топлинен индекс (UTCI)
26Дек27Дек28Дек

В рамките на Националната Научна Програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирана от МОН, бе създадена системата за прогноза на химическото време (замърсяване на въздуха). С нея се визуализира 72 часовата прогноза за замърсяването на въздуха в реално време, започвайки от 00:00 часа на текущия ден и продължаваща още два дни напред за територията на България с разделителна способност от 3 km и на 3 избрани града – София, Пловдив и Варна с разделителна способност от по 1 km.

За всяка от изброените области могат да се изберат някой от 5те основни замърсителя - Азотен диоксид (NO2), Озон (O3), Серен диоксид (SO2), Фини прахови частици с размер под 10 µm (PM10), Фини прахови частици с размер под 2.5 µm (PM2.5), от които се изчислява и визуализира Индекса за качество на въздуха (AQI). Системата прави прогноза и на Универсалния топлинен индекс (UTCI) показващ топлинния комфорт/дискомфорт на човешкото тяло.

Озон (O3)

Източници

Озонът е газ, който играе важна роля както в горната част на атмосферата, на 30 до 50 километра над земната повърхност, така и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой е от съществено значение за живота на Земята, тъй като изпълнява защитни функции, осигурявайки бариера срещу вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. В приземния слой обаче, той може да има неблагоприятно въздействие, особено в големите градове, където е по-концентриран и може да предизвика сериозни проблеми за здравето.
Озонът е изключително мощен оксидант, който се формира от взаимодействието на азотни оксиди и летливи органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Въпреки че няма антропогенни емисии, нивата на озона в приземния слой могат да се увеличат значително поради фактори като трафик, промишленост и други. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 µg/m3, но могат да стигнат много по-високи стойности (например 120 µg/m3).

Влияние върху човешкото здраве

Озонът е изключително токсичен и прониква в човешкия организъм, предизвиквайки сериозни здравни проблеми. Той предизвиква възпаление на респираторните органи и намалява функционалността на белия дроб, като ускорява дишането. Имунната система също е засегната, което води до повишена уязвимост към респираторни заболявания. Хората с астма и други респираторни проблеми са особено уязвими. Препоръчва се избягването на продължителни престои на открито при високи нива на озона, особено за хора със здравословни проблеми.
Токсичността на озона е пропорционална на нивото на експозицията. Краткосрочните ефекти включват дразнене на очите и увреждания на белия дроб при повишени концентрации на озона около 200 µg/m3. Епидемиологични данни показват, че децата са особено уязвими, като дори ниски нива на озона могат да предизвикат сериозни увреждания на дихателната система най-вече при концентрации от около 220 µg/m3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 µg/m3.
Световната здравна организация препоръчва допустими концентрации на озона от 150 - 200 µg/m3 за едночасова експозиция и от, 100 - 120 µg/m3 за осемчасова експозиция.
Озонът, въпреки че играе важна роля в атмосферата, може да бъде опасен за човешкото здраве при високи нива на концентрация. Така че, подходящото наблюдение и контрол върху неговите нива във въздуха са от съществено значение за опазването на здравето на хората и околната среда.

Законодателство

Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за азотен диоксид, озон, серен диоксид, фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. За различните видове замърсители са регламентирани следните норми:

Праг за здравна защита (8 часова плаваща средна стойност) - 120 µg/m3;
Праг за информиране на населението (Средно Часова Стойност)- 180 µg/m3;
Праг за предупреждение на населението (Средно Часова Стойност) - 240 µg/m3 (измерени през три последователни часа);
Алармен праг * – 360 µg/m3, определени като средна стойност за период от един час (средно часова стойност)..
*При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя, който са:

  • да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
  • учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;
  • да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
  • да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
  • да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;
  • да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
  • болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
  • конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.

https://eea.government.bg/bg/output/daily/2004-air/november/30-11.html